Самолет
Пулия
Пулия (Апулия) (на италиански : Puglia) е административен регион в Югоизточна Италия. Заема площ от 19 358 км2. Административен център е град Бари.
В областта Пулия, разположена в „тока” на ботуша, най-примамливите предложения идват от преустроени манастири и старинни чифлици. Предлагам ви един нов прочит на „Апенинската Калифорния”.
Наричат областта Пулия италианската Калифорния. И с право – който е стъпвал някога по нейното крайбрежие, със сигурност е изживял незабравими мигове. През последните години „токът на ботуша” се радва на истински туриститчески бум, завладян предимно от французи и англичани. Нашествието им е улесннено от удобните полети от Париж и Лондон до тази част на Адриатика.
За разлика от ултраскъпите европейски курорти, участакът между градовете Бари и Бриндизи предлага невероятни пейзажи, чудесни удобства и най-важното – относително спокойствие и разумни за средния европеец цени. Забележителна е и местната кухня със специалитети, които трудно могат да се опитат на други места. Сега към всички тези прелести предприемчивите италианци наложиха една колкото необичайна, толкова и стилна туристическа тенденция. Почивка на море в преустроени средновековни манастири и в старинни, но преобзаведени чифлици. И всичко това пипнато с безпогрешния дизайнерски вкус на апенинците.
Перлата на крайбрежието на Пулия е манастирът „Дева Мария от Константинопол”. В интерес на истината негов собственик е не италианец, а далновиден поданик на Нейно Величество Елизабет II. Става дума за лорд Алистър Макалпайн, който навремето беше дясната ръка на Желязната лейди Маргарет Тачър. След като се оттегли от власста и се ожени за млада гъркиня на име Атина, лордът реши, че за него ще бъде най-здравословно да избяга от лондоснкия смог и да потърси по-приветливи ширини. В областта на Кастро Марина той преустроява старииния византийски метох от 16 век и го превръща в истинска приказка от хиляда и една нощ. Засега домакините предлагат 4 модернизирани „килии” с всички удобства в различни етно стилове – навахо, аборигенска, мексиканска и африканска. Тук има ръчно изработени килими от Мароко и Индия, арабски възглавници, индонезийски батик по стените, колекция маски от Ява, турски, гръцки и африкански тъкани
Сервирането също е на ниво и е доста далеч от монашския аскетизъм – всички вкусни ястия се поднасят в прекрасната палмова градина, където целогодично ухаят цветя. Колекционерската страст на англичанина проличава и край басейна, където сред кактуси и екзотични цветя са изложени образци на примитивното изкуство. Морето не е далеч, но е хубаво да си наемете лодка, зщото по крайбрежието можете да откриете един фантастичен свят с дълбоки речни устия и високи пещери, издълбани от вълните.
Недалеч от Кастро Марина и малко по на север се намира друга византийска обител. „Масерия Монтелауро” се стопанисва само от жени – хазяйката и двете и дъщери. Те са обновили старинната постройка по забележителен начин като са използвали само местни материали – от подовите каменни настилки до облицовките на камините.
Ако пътувате на север, ще стигнете до живописното морско градче Остуни. В близост до готическата катедрала отвори врати „Ла Сомита” – преоборудван старинен замък. Запазена е цялата му аскетична суровост, витите стълби, каменни съдове. Обзаведени са два разкошни апартамента, в които царства белият цвят. От замъка се открива неотразима гледка към морето и маслиновите градини. На разположение са дузина коне за разходки. Край частния плаж след залез слънце се взема аперитив и се правят релаксираяи процедури.
