Собствен Транспорт
Независимо от всичко това, един категоричен факт от визитната му картичка, няма как да бъде отнет или променян в биографията на к.к.”Св.св.Константин и Елена” и това е фактът, че е най-старият български курорт. Някога, още преди Освобождението, прелестното крайбрежие на днешния едноименен курорт е било познато предимно на богатите варненци, които с нает срещу тогавашните 5-6 лева за двете посоки файтон, идели до тук и наемали стаи в манастира “Св.св Константин и Елена”, за да прекарат лятната си почивка. Това довело до истинската идея за изграждане на курортен център през 1908 година, както и до надстрояване на цели два етажа върху една от старите манастирски сгради, която ще бъде наречена хотел “Прага” в чест на посетилите го чешки туристи. Всъщност, благоприятното въздействие на мекия климат, както и наличието на няколко минерални извора в района на стария манастир, са причина още през 1905 година - по инициатива на царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, да започне изграждане на детски санаториум за лечение на костно-ставна туберкулоза.
Поредицата от войни обаче, в които България е въвлечена през първите две десетилетия на 20-ти век и заради последвалите значителни териториални и икономически загуби на страната, идеята за курорт е занемарена и позабравена.
Чак през март’1925 година градската управа на Варна излиза с официално решение за строителство на почивни станции в курорта, на пристанище и осигуряване на евтин превоз. Постепенно, една след друга, започват да изникват почивните станции на Телеграфо-пощенските работници, на Българския учителски съюз, Железничарския съюз, фонд “Кооперативен работник” и други. С появата на СП “Балкантурист” през 1948 година, възниква и необходимостта от нови хотели по морето, от разширяване на хотелската база, заради сключени договори за посрещане у нас на чешки туристи. Така, през 1949 година се появява “Плаж-хотел №1”, преименуван по-късно в хотел “Роза”, след него – през 1951 година отваря врати хотел “Одесос”, през 1956 са открити хотелите “Чайка”, “Бор”, “Простор”, “Лебед”, “Лотос”, “Русалка”, “Рубин” и доста други, докато се стигне до изграждането само за 17 месеца на петзвездния Гранд хотел “Варна”, открит на 22 април 1977 година и превърнал се в един от най-престижните обекти на родната туристическа индустрия.
Развитието и поетапното изграждане на курортния комплекс край Варна, реконструирането на стари и издигането на нови хотелски бази, продължава и в наши дни.
Любопитно е да се знае, че на мястото на първия хотел “Прага” от 1908 година, днес се издига “Естрея Палас”. А на територията, върху която някога е бил детският морски санаториум, днес е обособен туристически комплекс “Слънчев ден”, разполагащ с база от 1300 легла, два балнеоложки центъра, пет плувни басейна, два тенис корта и редица други възможности за спортни забавления.
Истинската гордост на К.к. “Св.св.Константин и Елена” обаче, са безценните природни дадености, които притежава. Това е единственият курорт в България със седем минерални извора. Те достигат дълбочина между 1800 и 2000 метра с общ дебит 175л/секунда и температура на водата от 40 до 60 градуса.
През годините, освен строителството на хотели, тук не секва и грижата за естетическото оформление на курорта. През 1913 – 1918 г. е създадена борова горичка, засадени са много декоративни растения, от Франция са донесени семена от черен бор. Земята е разделена от грижливо поддържани алеи, красиви цветни градинки радват очите, а край морето са засадени явор, див кестен, липи, тополи.
През 1992 година, курортът с най-дълга история у нас, си възвръща окончателно първоначалното название.
А днес, независимо от внушителните промени, превърнали го в съвременна модерна зона за релакс, пристанът на “Св.св. Константин и Елена” си остава най-носталгичното място за варненци и гостите на курорта.
